Син стикер за емисии в Германия
Системата със син стикер имаше за цел да намали концентрацията на азотни оксиди (NOx) и да подобри качеството на въздуха в градовете, като ограничи достъпа на по-стари дизелови автомобили.
Въвеждането на синия стикер за емисии беше отхвърлено от германското федерално правителство, затова той никога не влезе в сила.
Кой би получил син стикер?
Бензиновите превозни средства, които отговарят на изискванията за зелен стикер, биха имали право на син стикер. Проблемът би възникнал при дизеловите автомобили, за които щяха да важат по-строги правила. Предполагаше се, че стикерът ще получават само дизелови автомобили с минимално ниво на замърсяване на въздуха, които отговарят на емисионния стандарт Euro 6. Следователно той би обхванал по-нови дизелови автомобили с дата на производство от септември 2015 г. В крайна сметка синият стикер за емисии никога не беше въведен.
Сини зони с ниски емисии
Въпреки че национална система със “син стикер” никога не беше създадена, местни “сини” зони с ниски емисии бяха въведени само в Мюнхен, Щутгарт и Дармщат. В Берлин и Хамбург подобни местни мерки по-късно бяха отменени.
Те бяха предназначени за градове и общини, които редовно превишават пределните стойности за азотни оксиди. Тези зони с ниски емисии имат постоянна или временна валидност, например при изключително високи концентрации на замърсители или през избрани периоди.
Такива строги условия биха усложнили транспорта за много германски граждани, които притежават дизелови превозни средства; разширяването никога не беше осъществено на национално ниво.